Правото на свободно изразяване е фундаментален принцип, залегнал както в българската Конституция, така и в Конвенцията за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС. Тя обаче не е абсолютна, т.е., носи със себе си ограничения, особено в случаите, в които това право започне да нарушава правата на другите. Тънка е линията на тези ограничения, а тълкуването им изключително субективно. За съжаление, често и модерно стана изявления, които не се харесват на група от хора да се квалифицират като „реч на омразата“. Терминът се използва от години в ЕС, но все по-често и у нас. Въпреки, че няма юридическо тълкуване, по темата се пишат цели закони и правила. Съвсем наскоро стана ясно, че българските депутатите са внесли проекта за декларация срещу езика на омразата в българската политика по смисъла на чл. 85, ал. 1 от Конституцията. На практика подобен документ цели да създаде форма на „имунитет“ от обществено обсъждане и критика на отделни индивиди или цели групи от обществото. Отделно от това, основният мотив на всички ЛГБТ организации, когато търсят права и защита е, че постоянно са подложени на „реч на омразата“. Легитимирайки понятието ще се окаже, че всички хора които са против дейността и пропагандата на тези ЛГБТ организации на практика употребяват „слово на омразата“ и ще попадат под ударите на закона. По темата ще говорим сега в Гледна точка.
- Категория
- Тренды сегодня

Комментариев нет.