Реч на адв. д-р Виктор Костов, част от III международна конференция либерал-екстремизъм
“Свободата на вероизповедание и лични убеждения в конфликт с натрапваните неолиберални доктрини и антиценности“ адв. д-р Виктор Костов

„Нововъведените права, защитаващи днешната сексуална революция влизат в директен конфликт с класическите основни човешки права, вкл. със свободата на религията, на убежденията и словото. В доклада от юни 2023 г. на независимия експерт по „сексуалната ориентация“ пред 53-та сесия на Комисията по правата на човека към ООН открито се заявява кои права следва да имат превес: „Насилствените и дискриминационни позиции и предразсъдъци са извън международната правна защита на религиозни или други вярвания“, се твърди в доклада. На вярващите хора, според този експерт, им е забранено да имат морални позиции и „предразсъдъци“. Погрешно е застъпена тезата, че вярващият не може да се облегне на съвестта си и на верската си ценностна система, за да изгради и даде оценъчно мнение за хората които практикуват содомия, хомосексуализъм, трансдженъризъм и подобни. Свободата на мисълта, съвестта, словото и религията е правна и политическа категория, която е защитена във всички основни международни документи. Правото на критика, и най-вече на публични личности, е гарантирано на всички в едно свободно общество. Това право е гарантирано включително и на хората с религиозни убеждения, а с политизирането на сексуалните си практики, активистите на ЛГБТ движението се поставят в центъра на публичното внимание. Без ясна и аргументирана критика срещу масовото налагане на нова сексуална революция правата на мнозинството, семействата и децата са застрашени, заедно с устоите на демократичното общество – свободата на вярата и нейното изразяване.“

Конференцията завърши с молба от името на организаторите към всички граждани и институции на държавата за уважение на свободата на словото, свободата на вероизповеданието, свободата на събранията, свободата на получаване и разпространение на информация, като и неприкосновеността на личния и семеен живот за всеки български гражданин.

„Без гаранциите за спазването на тези основни права, обществото е обречено на упадък и регрес към тирания. Да уважават отказа да се въвеждат идеологически категории под формата на човешки права, като право на „сексуална ориентация“, „еднополов брак“, „утвърждаване на половата идентичност“, „смяна на пола“ и други подобни внася неяснота и нестабилност в правната система. Това са идеологически конструкти, а не същински основни права, тъй като засягат маргинална група граждани, чиито права са защитени в рамките на вече основните международно-признати човешки права като правото на личен и семеен живот, свободата на мисълта, на съвестта и на изразяване, право на получаване и разпространяване на информация.

Подмяната на правата на човека и основните свободи, или противопоставянето им на псевдоправни нововъведения, позволяващи политизиране на пола и на интимния човешки живот, са недопустими в демократичната и социална държава, каквато по Конституция трябва да бъде Република България. „